Българският военен лекар, Яков Петкович, е участник в Черногорското въстание, Руско-турската война и Сръбско-българската война от 1885 г.
Яков Петкович е роден Свищов на 23 октомври 1848 година. Първоначално учи в родния си град, след което по молба на Българското общество в Букурещ е изпратен на държавна издръжка в Николаевската гимназия в Русия. През 1867 г. той се завръща в родния си град, където учителства една година. На следващата година заминава отново в Русия и записва медицина в Московския университет, който завършва през 1875 г.
През 1876 г. Петкович участва в Черногорското въстание като доброволец, като след това е награден с черногорския орден „Княз Данило І“ IV степен.
След въстанието, Петкович постъпва на служба в Руската армия. Той е лекар в Главната квартира на Дунавската руска армия и участва в Руско-турската война. През войната организира полева болница край Плевен, а по-късно става ординатор на 50-та военна болница в родния си град. По-късно служи в 12-та опълченска дружина , като се грижи за оказването на медицинска помощ на ранените, както и на пострадалото население от градовете Стара Загора, Ямбол и Свищов. Награден е с руски орден “Свети Станислав” III степен.
По време на Сръбско-българската война от 1885 година Петкович служи като главен лекар на Северния отряд и е член на щаба на отряда. Участва в организирането на мобилизацията на населението във Видинско, създава санитарни пунктове и лазарети в крепостта и гарнизона и оказва медицинска помощ на защитниците на Видинската крепост. Награден с княжеский орден „Св. Александър“ V степен.
След войната поради връзки с организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг, Петкович е уволнен от армията, след което работи като лекар в Омургат, Враца и София.
По-късно той е възстановен на служба, а през 1899 година се уволнява за последно от армията с чин полковник. По време на Балканската война Петкович е лекар в етапната болница в София. 25 години той е преподавател в дивизионните санитарни команди, като издава и много книги, както с медицинска, така и с военно-историческа насоченост.
Полковник Яков Петкович умира в София на 20 януари 1914 година.